до̀блест
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
доблестта̀, само ед., ж.
1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички. Имам доблест.
2. Остар. Кое да е от положителните качества на човек.
прил. до̀блестен, до̀блестна, до̀блестно, мн. до̀блестни. Доблестен отговор.
1. Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. Доблестта му е известна на всички. Имам доблест.
2. Остар. Кое да е от положителните качества на човек.
прил. до̀блестен, до̀блестна, до̀блестно, мн. до̀блестни. Доблестен отговор.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- доблист
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | доб-лест | |
|---|---|---|
| членувано | доб-лест-та | |
| мн.ч. | доб-лес-ти | |
| членувано | доб-лес-ти-те | |
| звателна форма | — | |