вселена

Речник на българския език

1. вселѐна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Всичко, което съществува; космос, свят.
2. Цялата земя, земното кълбо. Нашата вселена.

Грешни изписвания (3)

  • вселенъ
  • всилена
  • всиленъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. все-ле-на
членувано все-ле-на-та
мн.ч. все-ле-ни
членувано все-ле-ни-те
звателна форма

2. вселена — мин. страд. прич. ж. р.

вселена е производна форма на вселя (мин. страд. прич. ж. р.).