космос

Речник на българския език

ко̀смос съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Целият съществуващ свят, вселената.
2. Междупланетното пространство; това, което е извън земята. Полет в космоса.

Грешни изписвания (1)

  • космус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кос-мос
непълен член кос-мо-са
пълен член кос-мо-сът
мн.ч. кос-мо-си
членувано кос-мо-си-те
бройна форма кос-мо-са
звателна форма