ваканция

Речник на българския език

вака̀нция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. вака̀нции, ж.
1. Свободното от учебни занятия време. Зимна ваканция. Лятна ваканция.
2. Обикн. ед. Летуване, почивка. Една ваканция на море.
прил. ваканцио̀нен, ваканцио̀нна, ваканцио̀нно, мн. ваканцио̀нни. Ваканционно настроение. Ваканционно селище.

Грешни изписвания (11)

  • ваканцеа
  • ваканцеъ
  • ваканцея
  • ваканциа
  • ваканциъ
  • въканцеа
  • въканцеъ
  • въканцея
  • въканциа
  • въканциъ
  • въканция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-кан-ция
членувано ва-кан-ци-я-та
мн.ч. ва-кан-ции
членувано ва-кан-ци-и-те
звателна форма