престой

Речник на българския език

1. престо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

престоят, престоя, мн. престои, (два) престоя, м.
1. Престояване.
2. Спиране на работата за известно време не по вина на работника. Имам два часа престой.

Грешни изписвания (1)

  • пристой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прес-той
непълен член прес-тоя
пълен член прес-то-ят
мн.ч. прес-тои
членувано прес-то-и-те
бройна форма прес-тоя
звателна форма

2. Престо̀й географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Пристой

3. престой — повелително наклонение, ед. ч.

престой е производна форма на престоя (повелително наклонение, ед. ч.).