снаряжение

Речник на българския език

снаряжѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. снаряжения, ср. Военна екипировка на войник, армия, военна част, освен оръжието и храната. Бойно снаряжение.

Грешни изписвания (2)

  • снаръжение
  • снъряжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сна-ря-же-ние
членувано сна-ря-же-ни-е-то
мн.ч. сна-ря-же-ния
членувано сна-ря-же-ни-я-та