амуниция

Речник на българския език

амунѝция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. амунѝции, ж. Спец. Екипировка на военен (без оръжие и дрехи); снаряжение.
прил. амуницио̀нен, амуницио̀нна, амуницио̀нно, мн. амуницио̀нни.

Грешни изписвания (23)

  • амоницеа
  • амоницеъ
  • амоницея
  • амонициа
  • амонициъ
  • амониция
  • амуницеа
  • амуницеъ
  • амуницея
  • амунициа
  • амунициъ
  • ъмоницеа
  • ъмоницеъ
  • ъмоницея
  • ъмонициа
  • ъмонициъ
  • ъмониция
  • ъмуницеа
  • ъмуницеъ
  • ъмуницея
  • ъмунициа
  • ъмунициъ
  • ъмуниция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аму-ни-ция
членувано аму-ни-ци-я-та
мн.ч. аму-ни-ции
членувано аму-ни-ци-и-те
звателна форма