въоръжение

Речник на българския език

въоръжѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. въоръжѐния, ср. Съвкупност от средствата за водене на война; оръжие.

Грешни изписвания (7)

  • ваоражение
  • ваоръжение
  • вауражение
  • вауръжение
  • въоражение
  • въуражение
  • въуръжение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. въ-о-ръ-же-ние
членувано въ-о-ръ-же-ни-е-то
мн.ч. въ-о-ръ-же-ния
членувано въ-о-ръ-же-ни-я-та