комплект

Речник на българския език

комплѐкт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. комплѐкти, (два) комплѐкта, м. Съвкупност от вещи, инструменти и др., които имат еднакво предназначение и допълващи се функции. Комплект от прибори за хранене. Комплект инструменти.

Грешни изписвания (1)

  • кумплект

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-п-лект
непълен член ком-п-лек-та
пълен член ком-п-лек-тът
мн.ч. ком-п-лек-ти
членувано ком-п-лек-ти-те
бройна форма ком-п-лек-та
звателна форма