ребро

Речник на българския език

1. ребро̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. ребра, ср.
1. Всяка една от дъгообразните тесни и плоски кости, които образуват гръдния кош на гръбначните животни и на човека.
2. Прен. Склон на планина.
3. Прен. Предмет, който наподобява по форма такава кост. Ребро на радиатор.прил. ребрен, ребрена, ребрено, мн. ребрени.
Броят ми се ребрата. — Много съм слаб.

Грешни изписвания (1)

  • рибро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. реб-ро
членувано реб-ро-то
мн.ч. реб-ра
членувано реб-ра-та

2. Ребро̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Рибро