ребрен

Речник на българския език

рѐбрен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ребро̀

Грешни изписвания (1)

  • ребрин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. реб-рен
непълен член реб-ре-ния
пълен член реб-ре-ни-ят
ж. р. реб-ре-на
членувано реб-ре-на-та
ср. р. реб-ре-но
членувано реб-ре-но-то
мн. ч. реб-ре-ни
членувано реб-ре-ни-те