перваз

Речник на българския език

перва̀з съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. перва̀зи, (два) перва̀за, м. Издадена част в краищата на нещо. Птиците кацнаха на перваза на прозореца.

Грешни изписвания (2)

  • первас
  • пирвас

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-ваз
непълен член пер-ва-за
пълен член пер-ва-зът
мн.ч. пер-ва-зи
членувано пер-ва-зи-те
бройна форма пер-ва-за
звателна форма