1.
ти
—
лично местоимение
(тип 91)
Значение
вин. тѐбе 1 или съкр. теб, крат. те 2 , дат. остар. тѐбе 2 , крат. ти 2 , лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!
2.
ти
—
частица
(тип 191)
Значение
вин. тѐбе 1 или съкр. теб, крат. те 2 , дат. остар. тѐбе 2 , крат. ти 2 , лично мест.
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!
1. За посочване на лицето, на което се говори или към което се обръща говорещият. Аз тръгвам, а ти ще останеш тук да чакаш. Да ти налея ли още чай? Без теб няма да успея.
2. Като част. За усилване на глаголи. Виж ти каква стана! Кой ти мисли за времето!
3. ти — кратка форма
ти е производна форма на твой (кратка форма).