твой
—
притежателно местоимение
(тип 107)
Значение
тво̀я, тво̀е, мн. тво̀и, крат. ти 3 , притеж. мест.
1. Който принадлежи на тебе или се отнася до тебе. Това ли е твоето куче? Майка ти какво ще каже?
2. Като същ. твоят/твоята. Разг. Твоят/твоята съпруг/съпруга. Твоят пие ли?
3. Като същ. твоята/твоето. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицето, на което се говори. Това твоето не мога го понесе! И твоята е една!
• На твое място. — Ако съм аз. На твое място не бих се колебал.
• Твоя работа. — Разг. Не се меся, както ти прецениш. Ако искаш, отивай, ако искаш — не, твоя работа!
• Не е твоя работа. — Разг. Не се меси, това не те засяга. Не е твоя работа с кого се срещам.
• Твоя воля. — Както ти искаш, както ти прецениш.
1. Който принадлежи на тебе или се отнася до тебе. Това ли е твоето куче? Майка ти какво ще каже?
2. Като същ. твоят/твоята. Разг. Твоят/твоята съпруг/съпруга. Твоят пие ли?
3. Като същ. твоята/твоето. Разг. Всичко (обикн. негативно), което се отнася до лицето, на което се говори. Това твоето не мога го понесе! И твоята е една!
• На твое място. — Ако съм аз. На твое място не бих се колебал.
• Твоя работа. — Разг. Не се меся, както ти прецениш. Ако искаш, отивай, ако искаш — не, твоя работа!
• Не е твоя работа. — Разг. Не се меси, това не те засяга. Не е твоя работа с кого се срещам.
• Твоя воля. — Както ти искаш, както ти прецениш.
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| м.р., ед.ч. | твой |
|---|---|
| м.р., ед.ч., непълен член | твоя |
| м.р., ед.ч., пълен член | тво-ят |
| ж.р., ед.ч. | твоя |
| ж.р., ед.ч., членувано | тво-я-та |
| ср.р., ед.ч. | твое |
| ср.р., ед.ч., членувано | тво-е-то |
| мн.ч. | твои |
| мн.ч., членувано | тво-и-те |
| кратка форма | ти |