те

Речник на българския език

1. те — лично местоимение (тип 97) редактиране

Значение

вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им, лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.


част. Диал. Ето, ето така, ей. Тѐ къде е селото, може и пеш да се стигне.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

именителен падеж те
винителен падеж тях
винителен падеж, кратка форма ги
дателен падеж тям
дателен падеж, предложна форма (на ?) тях
дателен падеж, кратка форма им

2. те — частица (тип 191) редактиране

Значение

вин. тях, крат. ги, дат. остар. тям, крат. им, лично мест. За заместване на лица и/или предмети, за които се говори. Трябваше да кажа и на родителите си, защото май само те нищо не подозираха.


част. Диал. Ето, ето така, ей. Тѐ къде е селото, може и пеш да се стигне.

3. те — винителен падеж, кратка форма

те е производна форма на ти (винителен падеж, кратка форма).

Връзки