прецедент

Речник на българския език

прецедѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. прецеденти, (два) прецедента, м. Минал случай, който може да служи за пример или за обяснение на други подобни случаи. Имаме вече прецедент.

Грешни изписвания (3)

  • прецидент
  • прицедент
  • прицидент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-це-дент
непълен член пре-це-ден-та
пълен член пре-це-ден-тът
мн.ч. пре-це-ден-ти
членувано пре-це-ден-ти-те
бройна форма пре-це-ден-та
звателна форма