слука

Речник на българския език

слу̀ка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • слукъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. слу-ка
членувано слу-ка-та
мн.ч. слу-ки
членувано слу-ки-те
звателна форма —

Връзки