доверчивост

Речник на българския език

доверчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • доверчивуст
  • довирчивост
  • довирчивуст
  • дуверчивост
  • дуверчивуст
  • дувирчивост
  • дувирчивуст
  • доверчивос
  • доверчивус
  • довирчивос
  • довирчивус
  • дуверчивос
  • дуверчивус
  • дувирчивос
  • дувирчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. до-вер-чи-вост
членувано до-вер-чи-вост-та
мн.ч. до-вер-чи-вос-ти
членувано до-вер-чи-вос-ти-те
звателна форма