доверчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
доверчѝва, доверчѝво, мн. доверчѝви, прил.
1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете.
2. Който е израз на склонност към доверие. Доверчиви очи.
същ. доверчѝвост, доверчивостта̀, ж.
1. Който лесно се доверява. Доверчиво дете.
2. Който е израз на склонност към доверие. Доверчиви очи.
същ. доверчѝвост, доверчивостта̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- довирчив
- дуверчив
- дувирчив
- доверчиф
- довирчиф
- дуверчиф
- дувирчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | до-вер-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | до-вер-чи-вия | ||
| пълен член | до-вер-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | до-вер-чи-ва | ||
| членувано | до-вер-чи-ва-та | ||
| ср. р. | до-вер-чи-во | ||
| членувано | до-вер-чи-во-то | ||
| мн. ч. | до-вер-чи-ви | ||
| членувано | до-вер-чи-ви-те | ||