добряк

Речник на българския език

добря̀к съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. добря̀ци, м. Добродушен, добросърдечен човек.

Грешни изписвания (1)

  • дубряк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ряк
непълен член доб-ря-ка
пълен член доб-ря-кът
мн.ч. доб-ря-ци
членувано доб-ря-ци-те
бройна форма доб-ря-ци
звателна форма доб-ря-ко