цокъл

Речник на българския език

цо̀къл — съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

мн. цо̀кли, (два) цо̀къла, м.
1. Долна част на външна стена на сграда или колона, която е малко издадена.
2. Облицовка на долната част на стена. Мраморен цокъл.
3. Измазана долна част на стена.
4. Метална част на електрическа крушка, която се завива на определеното място.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • цокал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. цо-къл
непълен член цо-къ-ла
пълен член цо-къ-лът
мн.ч. цок-ли
членувано цок-ли-те
бройна форма цо-къ-ла
звателна форма —

Връзки