рафт

Речник на българския език

рафт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

рафтът, рафта, мн. рафтове, (два) рафта, м. Полица на стена или в библиотека, шкаф; лавица. Сложи кутията с кафето на горния рафт.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рафт
непълен член раф-та
пълен член раф-тът
мн.ч. раф-то-ве
членувано раф-то-ве-те
бройна форма раф-та
звателна форма —

Връзки