по̀лица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. по̀лици, ж. Спец. Разписка за получена сума, в която човек се задължава да я изплати в определен срок.
мн. полѝци, ж. Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт. Хлябът е на полицата.
мн. полѝци, ж. Прикрепена към стената или към рамка плоска хоризонтална дъска за поставяне на различни предмети; рафт. Хлябът е на полицата.
Грешни изписвания (3)
- полеца
- полецъ
- полицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | по-ли-ца | |
|---|---|---|
| членувано | по-ли-ца-та | |
| мн.ч. | по-ли-ци | |
| членувано | по-ли-ци-те | |
| звателна форма | — | |