монтаж

Речник на българския език

монта̀ж съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Сглобяване, поставяне и наместване на машина или друго съоръжение. Монтаж на нова машина.
2. Подбор и съединяване на различни части в едно цяло. Филмов монтаж. Литературен монтаж.
3. Сглобяване на сгради от готови елементи.

Грешни изписвания (2)

  • монташ
  • мунташ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мон-таж
непълен член мон-та-жа
пълен член мон-та-жът
мн.ч. мон-та-жи
членувано мон-та-жи-те
бройна форма мон-та-жа
звателна форма