сглобяване

Речник на българския език

сглобя̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • зглобяване
  • зглобявъне
  • зглубяване
  • зглубявъне
  • сглобявъне
  • сглубяване
  • сглубявъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сгло-бя-ва-не
членувано сгло-бя-ва-не-то
мн.ч. сгло-бя-ва-ния
членувано сгло-бя-ва-ни-я-та