постановка

Речник на българския език

постано̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. постано̀вки, ж.
1. Начин, по който се организира нещо. Добра постановка на нещата.
2. Поставяне на спектакъл. Новата постановка на театъра.
3. Спец. Обработване, школуване на глас на изпълнител.
прил. постано̀въчен, постано̀въчна, постано̀въчно, мн. постано̀въчни.

Грешни изписвания (15)

  • постановкъ
  • постанофка
  • постанофкъ
  • постъновка
  • постъновкъ
  • постънофка
  • постънофкъ
  • пустановка
  • пустановкъ
  • пустанофка
  • пустанофкъ
  • пустъновка
  • пустъновкъ
  • пустънофка
  • пустънофкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пос-та-нов-ка
членувано пос-та-нов-ка-та
мн.ч. пос-та-нов-ки
членувано пос-та-нов-ки-те
звателна форма