мизансцен

Речник на българския език

мизансцѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Разположението на декори и актьори при изпълнение на различни епизоди от пиеса на сцена.

Грешни изписвания (3)

  • мезансцен
  • мезънсцен
  • мизънсцен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-зан-с-цен
непълен член ми-зан-с-це-на
пълен член ми-зан-с-це-нът
мн.ч. ми-зан-с-це-ни
членувано ми-зан-с-це-ни-те
бройна форма ми-зан-с-це-на
звателна форма