нагласа

Речник на българския език

нагла̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. нагла̀си, ж.
1. Устройство, подредба, предразположение. Човек с музикална нагласа.
2. Остар. Уговорка, сговор.

Грешни изписвания (3)

  • нагласъ
  • нъгласа
  • нъгласъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. наг-ла-са
членувано наг-ла-са-та
мн.ч. наг-ла-си
членувано наг-ла-си-те
звателна форма