лапа

Речник на българския език

1. ла̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ла̀пи, ж.
1. Стъпало на некопитно животно. Лъвска лапа. Мечешка лапа. Удрям с лапа. Тежка лапа.
2. Прен. Разг. Груба човешка ръка. Измий си лапите. Махни си лапите оттук. Дай да стисна една лапа.
същ. умал. ла̀пичка, мн. ла̀пички, ж. Котешка лапичка.
Попадам/попадна в лапите (на някого).Разг. Изпадам в зависимост, под влияние.



мн. лапѝ, ж. Каша от нещо стрито, смляно за налагане на болно място. Слагам лапа.

Грешни изписвания (1)

  • лапъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-па
членувано ла-па-та
мн.ч. ла-пи
членувано ла-пи-те
звателна форма

2. лапа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

лапа е производна форма на лапам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. лапа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

лапа е производна форма на лапам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. лапа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

лапа е производна форма на лапам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).