арка

Речник на българския език

а̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. а̀рки, ж.
1. Свод над отвор в стена или между две колони.
2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата. Триумфалната арка.

Грешни изписвания (1)

  • аркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ар-ка
членувано ар-ка-та
мн.ч. ар-ки
членувано ар-ки-те
звателна форма