великодушие

Речник на българския език

великоду̀шие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • велекодушие
  • велекудушие
  • великудушие
  • вилекодушие
  • вилекудушие
  • виликодушие
  • виликудушие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ве-ли-ко-ду-шие
членувано ве-ли-ко-ду-ши-е-то
мн.ч. ве-ли-ко-ду-шия
членувано ве-ли-ко-ду-ши-я-та