човеколю̀бие
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Качество на човеколюбец; хуманизъм.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- човекулюбие
- човиколюбие
- човикулюбие
- чувеколюбие
- чувекулюбие
- чувиколюбие
- чувикулюбие
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | чо-ве-ко-лю-бие | |
|---|---|---|
| членувано | чо-ве-ко-лю-би-е-то | |
| мн.ч. | чо-ве-ко-лю-бия | |
| членувано | чо-ве-ко-лю-би-я-та |