филантропия

Речник на българския език

филантро̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Любов към човека и към човечеството, изразявана и под формата на благотворителност.
прил. филантропѝчен, филантропѝчна, филантропѝчно, мн. филантропѝчни.
прил. филантропѝчески, филантропѝческа, филантропѝческо, мн. филантропѝчески.

Грешни изписвания (23)

  • фелантропеа
  • фелантропеъ
  • фелантропея
  • фелантропиа
  • фелантропиъ
  • фелантропия
  • фелънтропеа
  • фелънтропеъ
  • фелънтропея
  • фелънтропиа
  • фелънтропиъ
  • фелънтропия
  • филантропеа
  • филантропеъ
  • филантропея
  • филантропиа
  • филантропиъ
  • филънтропеа
  • филънтропеъ
  • филънтропея
  • филънтропиа
  • филънтропиъ
  • филънтропия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. фи-лан-т-ро-пия
членувано фи-лан-т-ро-пи-я-та
мн.ч. фи-лан-т-ро-пии
членувано фи-лан-т-ро-пи-и-те
звателна форма