милост

Речник на българския език

мѝлост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

милостта̀, само ед., ж.
1. Човеколюбиво благосклонно отношение. Той прояви милост към победения.
2. Помилване, опростяване на наказание. Моля за милост.
Ваша (твоя, негова) милост.Остар. Обръщение на низшестоящ към висшестоящ.
Моя милост.Разг. Ирон. Аз. •Твоя милост. Разг. Ирон. Ти.

Грешни изписвания (3)

  • милуст
  • милос
  • милус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-лост
членувано ми-лост-та
мн.ч. ми-лос-ти
членувано ми-лос-ти-те
звателна форма