милостиня

Речник на българския език

милостѝня съществително име, женски род (тип 47a) редактиране

Значение

мн. милостѝни, ж. Нещо, което се дава на бедните; подаяние. Събирам милостиня. Давам милостиня.

Грешни изписвания (7)

  • мелостинъ
  • мелостиня
  • мелустинъ
  • мелустиня
  • милостинъ
  • милустинъ
  • милустиня

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ми-лос-ти-ня
членувано ми-лос-ти-ня-та
мн.ч. ми-лос-ти-ни
членувано ми-лос-ти-ни-те
звателна форма ми-лос-ти-ньо