просия

Речник на българския език

1. просѝя — съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Просене.
2. Събраното с просене.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • просиъ
  • прусия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. про-сия
членувано про-си-я-та
мн.ч. про-сии
членувано про-си-и-те
звателна форма —

2. просия — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

просия е производна форма на просияя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. просия — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

просия е производна форма на просияя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

Връзки