добрина

Речник на българския език

1. добрина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. добринѝ, ж.
1. Само ед. Качество или проява на добър човек; доброта.
2. Добро дело, добра проява в полза на друг човек. Правил ми е много добрини.

Грешни изписвания (7)

  • добрена
  • добренъ
  • добринъ
  • дубрена
  • дубренъ
  • дубрина
  • дубринъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. доб-ри-на
членувано доб-ри-на-та
мн.ч. доб-ри-ни
членувано доб-ри-ни-те
звателна форма

2. Добрина̀ географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • Добрена
  • Добренъ
  • Добринъ
  • Дубрена
  • Дубренъ
  • Дубрина
  • Дубринъ

3. Добрина — женска форма

Добрина е производна форма на Добрин (женска форма).