общителност

Речник на българския език

общѝтелност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • общителнос
  • общителнус
  • общитилнос
  • общитилнус
  • убщителнос
  • убщителнус
  • убщитилнос
  • убщитилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-щи-тел-ност
членувано об-щи-тел-ност-та
мн.ч. об-щи-тел-нос-ти
членувано об-щи-тел-нос-ти-те
звателна форма