говорливост

Речник на българския език

говорливост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • говорливос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-вор-ли-вост
членувано го-вор-ли-вост-та
мн.ч. го-вор-ли-вос-ти
членувано го-вор-ли-вос-ти-те
звателна форма