траур

Речник на българския език

тра̀ур — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Скръб по близък човек, външно изразена чрез носене на тъмни дрехи и спазване на определен тип поведение. Той е в траур. Налагам траур.
2. Прен. Черни дрехи, ленти и др. при траур. Слагам траур на вратата.
прил. тра̀урен, тра̀урна, тра̀урно, мн. тра̀урни. Траурна церемония. Траурна музика.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • траор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-ур
непълен член тра-у-ра
пълен член тра-у-рът
мн.ч. тра-у-ри
членувано тра-у-ри-те
бройна форма тра-у-ра
звателна форма —

Връзки