усложненост

Речник на българския език

усложнѐност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • осложненост
  • осложненуст
  • ослужненост
  • ослужненуст
  • усложненуст
  • услужненост
  • услужненуст
  • осложненос
  • осложненус
  • ослужненос
  • ослужненус
  • усложненос
  • усложненус
  • услужненос
  • услужненус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ус-лож-не-ност
членувано ус-лож-не-ност-та
мн.ч. ус-лож-не-нос-ти
членувано ус-лож-не-нос-ти-те
звателна форма