упадъчност

Речник на българския език

упа̀дъчност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • опадачност
  • опадачнуст
  • опадъчност
  • опадъчнуст
  • упадачност
  • упадачнуст
  • упадъчнуст
  • опадачнос
  • опадачнус
  • опадъчнос
  • опадъчнус
  • упадачнос
  • упадачнус
  • упадъчнос
  • упадъчнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. упа-дъч-ност
членувано упа-дъч-ност-та
мн.ч. упа-дъч-нос-ти
членувано упа-дъч-нос-ти-те
звателна форма