несрета

Речник на българския език

несрѐта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Диал. Нещастие, лоша съдба.
прил. несрѐтен, несрѐтна, несрѐтно, мн. несрѐтни.

Грешни изписвания (3)

  • несретъ
  • нисрета
  • нисретъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нес-ре-та
членувано нес-ре-та-та
мн.ч. нес-ре-ти
членувано нес-ре-ти-те
звателна форма