неблагополучие

Речник на българския език

неблагополу̀чие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • неблагопулучие
  • неблагуполучие
  • неблагупулучие
  • неблъгополучие
  • неблъгопулучие
  • неблъгуполучие
  • неблъгупулучие
  • ниблагополучие
  • ниблагопулучие
  • ниблагуполучие
  • ниблагупулучие
  • ниблъгополучие
  • ниблъгопулучие
  • ниблъгуполучие
  • ниблъгупулучие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. неб-ла-го-по-лу-чие
членувано неб-ла-го-по-лу-чи-е-то
мн.ч. неб-ла-го-по-лу-чия
членувано неб-ла-го-по-лу-чи-я-та