отбой

Речник на българския език

отбо̀й съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

отбо̀ят, отбо̀я, само ед., м. Сигнал за край на действие. Сигнал отбой след тревога.
Бия отбой. 1. — Давам сигнал за край на някакво действие.
2. Прен. Отказвам се от предишното си мнение.

Грешни изписвания (1)

  • утбой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-бой
непълен член от-боя
пълен член от-бо-ят
мн.ч. от-бои
членувано от-бо-и-те
бройна форма от-боя
звателна форма