оттегляне

Речник на българския език

оттѐгляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • отегляне
  • утегляне
  • уттегляне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-тег-ля-не
членувано от-тег-ля-не-то
мн.ч. от-тег-ля-ния
членувано от-тег-ля-ни-я-та