аномалия

Речник на българския език

анома̀лия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. анома̀лии, ж. Отклонение от нормалното, закономерното.
прил. анома̀лен, анома̀лна, анома̀лно, мн. анома̀лни.

Грешни изписвания (23)

  • аномалеа
  • аномалеъ
  • аномалея
  • аномалиа
  • аномалиъ
  • анумалеа
  • анумалеъ
  • анумалея
  • анумалиа
  • анумалиъ
  • анумалия
  • ъномалеа
  • ъномалеъ
  • ъномалея
  • ъномалиа
  • ъномалиъ
  • ъномалия
  • ънумалеа
  • ънумалеъ
  • ънумалея
  • ънумалиа
  • ънумалиъ
  • ънумалия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ано-ма-лия
членувано ано-ма-ли-я-та
мн.ч. ано-ма-лии
членувано ано-ма-ли-и-те
звателна форма