аномален

Речник на българския език

анома̀лен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • аномалин
  • анумален
  • анумалин
  • ъномален
  • ъномалин
  • ънумален
  • ънумалин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ано-ма-лен
непълен член ано-мал-ния
пълен член ано-мал-ни-ят
ж. р. ано-мал-на
членувано ано-мал-на-та
ср. р. ано-мал-но
членувано ано-мал-но-то
мн. ч. ано-мал-ни
членувано ано-мал-ни-те