вън

Речник на българския език

вън наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.
Вън от. 1. — За посочване на място, зад чиито предели се намира или извършва нещо. Вън от стаята.
2. Освен, с изключение на; независимо от. Вън от това се занимава и с търговия.
Вън от опасност. — В безопасност.
Вън от съмнение. — Несъмнено.