вън — наречие (тип 188)
Значение
нареч. Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.
• Вън от. 1. — За посочване на място, зад чиито предели се намира или извършва нещо. Вън от стаята.
2. Освен, с изключение на; независимо от. Вън от това се занимава и с търговия.
• Вън от опасност. — В безопасност.
• Вън от съмнение. — Несъмнено.
• Вън от. 1. — За посочване на място, зад чиито предели се намира или извършва нещо. Вън от стаята.
2. Освен, с изключение на; независимо от. Вън от това се занимава и с търговия.
• Вън от опасност. — В безопасност.
• Вън от съмнение. — Несъмнено.