акт

Речник на българския език

акт съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

а̀ктът, а̀кта, мн. а̀ктове, (два) а̀кта, м.
1. Единично действие, постъпка, проява. Речев акт. Терористичен акт.
2. Спец. Постановление, закон, документ с юридическо, държавно или обществено значение. Законодателен акт. Акт за раждане. Обвинителен акт.
3. Остар. Част от драматическо произведение; действие. Пиеса в три акта.
4. Остар. Училищно тържество в края на учебната година.
5. Спец. Изображение на голо човешко тяло в изобразителното изкуство. Вечерен акт.
прил. а̀ктов, а̀ктова, а̀ктово, мн. а̀ктови (във 2 и 4 знач.). Актова зала.
Нотариален акт. — Документ за собственост на имот.
Полов акт. — Полово сношение.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. акт
непълен член ак-та
пълен член ак-тът
мн.ч. ак-то-ве
членувано ак-то-ве-те
бройна форма ак-та
звателна форма